Не си отивай,
Не ме оставяй,
Не ме подлагай на това!
Дните тук без теб са страшни
И не мога да заспя.
Клепачите затварят се уморно
Ала сърцето веч скърби.
За блага дума,
За ухаен благодат мълви.
За твоите уверени ръце големи,
Символ на любов и опиат.
За твоите очи, тъй верни
И готови да умрат!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христина Василева Все права защищены
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
