Не бъди Пенелопа!
Уморена си, птицо моя,
а зад прозореца - сиво...
Истината разголена
е за ловеца Красивото.
Крилца по клоните - вятър.
Крачета в снега - хлад.
Не е, птицо моя, театър -
без храна си е глад...
Някъде там, зад Балкана,
се крие Раят ни скъсан.
Птицо моя, бяла врано,
дали безвъзвратно е късно?
Не е за нас със крилете
по одаите да хлопаме...
Птицо моя, мое цвете,
лети, не бъди Пенелопа!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Дяков Все права защищены
