Sep 18, 2009, 9:11 AM

Не бъди Пенелопа!

  Poetry » Love
820 0 11

Уморена си, птицо моя,
а зад прозореца - сиво...
Истината разголена
е за ловеца Красивото.

Крилца по клоните - вятър.
Крачета в снега - хлад.
Не е, птицо моя, театър -
без храна си е глад...

Някъде там, зад Балкана,
се крие Раят ни скъсан.
Птицо моя, бяла врано,
дали безвъзвратно е късно?

Не е за нас със крилете
по одаите да хлопаме...
Птицо моя, мое цвете,
лети, не бъди Пенелопа!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...