Sep 18, 2009, 9:11 AM

Не бъди Пенелопа! 

  Poetry » Love
635 0 11

Уморена си, птицо моя,
а зад прозореца - сиво...
Истината разголена
е за ловеца Красивото.

Крилца по клоните - вятър.
Крачета в снега - хлад.
Не е, птицо моя, театър -
без храна си е глад...

Някъде там, зад Балкана,
се крие Раят ни скъсан.
Птицо моя, бяла врано,
дали безвъзвратно е късно?

Не е за нас със крилете
по одаите да хлопаме...
Птицо моя, мое цвете,
лети, не бъди Пенелопа!

 

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Отново силен хубав стих! Поздрави!
  • Чудесно! Отново!
    С твоята неподправеност!
  • Евала Зем, мнооо... свежо!
  • Птици в клетка не се затварят. Простор им е необходим.
    Гладен стих, Зем, много гладен...
    Поздрави, Зем!
  • "Не е за нас със крилете
    по одаите да хлопаме..."
    Колко хубаво си го казал, Зем!
    Красота е стихът ти! Благодаря!
  • красиво изплакано, Зем!!!
  • Трогателен и малко тъжен,но с емоция,която предаваш само както ти умееш.Поздрав!
  • ...Уморена е тя,крилата прекършени
    Зъзне от студ под стряхата сгушена
    Краят се вижда, за начало е късно
    Отдавна в душата е самотно и пусто...

    Чудесен си!
  • лети!
  • Истината разголена
    е за ловеца.Красиво...(нали може)Родените да летят,не могат да хлопат по одаите.Чудесен си.-6
  • хубав стих!
Random works
: ??:??