Sep 18, 2009, 9:11 AM

Не бъди Пенелопа!

  Poetry » Love
818 0 11

Уморена си, птицо моя,
а зад прозореца - сиво...
Истината разголена
е за ловеца Красивото.

Крилца по клоните - вятър.
Крачета в снега - хлад.
Не е, птицо моя, театър -
без храна си е глад...

Някъде там, зад Балкана,
се крие Раят ни скъсан.
Птицо моя, бяла врано,
дали безвъзвратно е късно?

Не е за нас със крилете
по одаите да хлопаме...
Птицо моя, мое цвете,
лети, не бъди Пенелопа!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...