Не бъди Пенелопа!
Уморена си, птицо моя,
а зад прозореца - сиво...
Истината разголена
е за ловеца Красивото.
Крилца по клоните - вятър.
Крачета в снега - хлад.
Не е, птицо моя, театър -
без храна си е глад...
Някъде там, зад Балкана,
се крие Раят ни скъсан.
Птицо моя, бяла врано,
дали безвъзвратно е късно?
Не е за нас със крилете
по одаите да хлопаме...
Птицо моя, мое цвете,
лети, не бъди Пенелопа!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
