22 мая 2016 г., 10:49

(Не)Достатъчно 

  Поэзия » Другая
387 0 9

разбирам

колко малко ме разбираш
кое те кара

да се взираш в мен
навярно ти се виждам

истински щастлива
а истината си мълчи

и се усмихва 
в мъката на този многозначен ден
дъждовно е

небето ромоли 
а стъпките на хората с чадъри

все притичват от тук до там

и мъкнат в своите торби
нуждаещата се от обич въртикъщност
мълчи ми се

а  ти се взираш в мен
не ти ли стига въздуха в дъха ми
ако

затворя с глас света към твоите очи
ще си личи ли

колко много с теб не искам да говоря

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??