(Не)Достатъчно
разбирам
колко малко ме разбираш
кое те кара
да се взираш в мен
навярно ти се виждам
истински щастлива
а истината си мълчи
и се усмихва
в мъката на този многозначен ден
дъждовно е
небето ромоли
а стъпките на хората с чадъри
все притичват от тук до там
и мъкнат в своите торби
нуждаещата се от обич въртикъщност
мълчи ми се
а ти се взираш в мен
не ти ли стига въздуха в дъха ми
ако
затворя с глас света към твоите очи
ще си личи ли
колко много с теб не искам да говоря
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Благодаря, Доче
