17 янв. 2009 г., 09:33

Не е късно да обичаш като Нея

722 0 11

Не е късно...

Да обичаш като Нея...

Доскоро неужилена

с душата си изгубена

пак дириш я, с разлюбено

лице и неразумно име...

Не е късно...

Да пришпорваш като Нея...

Без камшик и шпори

като есенна вихрушка,

като устремен галоп

без юзда и равен ход...

Не е късно...

Да поправиш стореното...

Без дори да си го искал

с прямотата си те стряска,

да се заканва и учудващо

пак хубави неща да ти се случват...

Не е късно...

Да превземеш Любовта...

Нещастните... не Я обичат...

Самотните... почти...

Без тази думичка помръква

светлината... и не съмва... 

не... не съмва...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Уви - понякога е много късно. Дори в повечето случаи, дори винаги - щастието много рядко почуква на вратата ни два пъти, понякога много тихо, а понякога - нито веднъж.
    "Без тази думичка помръква тъмнината"!? Оригинално, но има ли нужда от оригиналничене? Не беше ли по-искрено и по-простичко да помръква светлината?
  • Привет Тюркоаз, харесах...
  • Никога не е късно!
  • Ще съмне, Мариола, ще съмне Светлина ти пожелавам Ослепяваща!!! С обич!
  • Превземи я! Не е късно! Целувки!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...