17.01.2009 г., 9:33

Не е късно да обичаш като Нея

718 0 11

Не е късно...

Да обичаш като Нея...

Доскоро неужилена

с душата си изгубена

пак дириш я, с разлюбено

лице и неразумно име...

Не е късно...

Да пришпорваш като Нея...

Без камшик и шпори

като есенна вихрушка,

като устремен галоп

без юзда и равен ход...

Не е късно...

Да поправиш стореното...

Без дори да си го искал

с прямотата си те стряска,

да се заканва и учудващо

пак хубави неща да ти се случват...

Не е късно...

Да превземеш Любовта...

Нещастните... не Я обичат...

Самотните... почти...

Без тази думичка помръква

светлината... и не съмва... 

не... не съмва...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Уви - понякога е много късно. Дори в повечето случаи, дори винаги - щастието много рядко почуква на вратата ни два пъти, понякога много тихо, а понякога - нито веднъж.
    "Без тази думичка помръква тъмнината"!? Оригинално, но има ли нужда от оригиналничене? Не беше ли по-искрено и по-простичко да помръква светлината?
  • Привет Тюркоаз, харесах...
  • Никога не е късно!
  • Ще съмне, Мариола, ще съмне Светлина ти пожелавам Ослепяваща!!! С обич!
  • Превземи я! Не е късно! Целувки!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...