17.01.2009 г., 9:33

Не е късно да обичаш като Нея

715 0 11

Не е късно...

Да обичаш като Нея...

Доскоро неужилена

с душата си изгубена

пак дириш я, с разлюбено

лице и неразумно име...

Не е късно...

Да пришпорваш като Нея...

Без камшик и шпори

като есенна вихрушка,

като устремен галоп

без юзда и равен ход...

Не е късно...

Да поправиш стореното...

Без дори да си го искал

с прямотата си те стряска,

да се заканва и учудващо

пак хубави неща да ти се случват...

Не е късно...

Да превземеш Любовта...

Нещастните... не Я обичат...

Самотните... почти...

Без тази думичка помръква

светлината... и не съмва... 

не... не съмва...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Уви - понякога е много късно. Дори в повечето случаи, дори винаги - щастието много рядко почуква на вратата ни два пъти, понякога много тихо, а понякога - нито веднъж.
    "Без тази думичка помръква тъмнината"!? Оригинално, но има ли нужда от оригиналничене? Не беше ли по-искрено и по-простичко да помръква светлината?
  • Привет Тюркоаз, харесах...
  • Никога не е късно!
  • Ще съмне, Мариола, ще съмне Светлина ти пожелавам Ослепяваща!!! С обич!
  • Превземи я! Не е късно! Целувки!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...