НЕ Е ОТ МЕН
Събуждам се - около сумрак, покой,
аз вярвам в Теб, Боже, и зная, че бдиш,
над своите чада, а те са безброй,
но само добрите с добро ще дариш.
Добра ли съм аз, добра ли ще съм -
земята гъмжи от скверни души,
очи не затварям - не идва ми сън. . .
сърце проговаря: "Вземи попиши!"
Перото си вземам. . . сега накъде,
и как да опиша туй, що ме гнети,
а искам да пиша добри стихове
и думи римични - от мен по-добри.
Творя и размислям, не спирам - така
в самотната стая пробужда се ден,
дарявам ви, хора, с перо във ръка
стих, подир стих и всичко у мен.
А то е от ГОСПОДА, Той го твори,
аз само пописах по белия стих,
душата ми цяла Той покори
и тез стихове са от Господа Висш!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© ПЕТЯ ГРИГОРОВА Все права защищены
