Sep 12, 2006, 12:06 AM

НЕ Е ОТ МЕН

  Poetry
880 0 4

Събуждам се - около сумрак, покой,
аз вярвам в Теб, Боже, и зная, че бдиш,
над своите чада, а те са безброй,
но само добрите с добро ще дариш.
Добра ли съм аз, добра ли ще съм -
земята гъмжи от скверни души,
очи не затварям - не идва ми сън. . .
сърце проговаря: "Вземи попиши!"
Перото си вземам. . . сега накъде,
и как да опиша туй, що ме гнети,
а искам да пиша добри стихове
и думи римични - от мен по-добри.
Творя и размислям, не спирам - така
в самотната стая пробужда се ден,
дарявам ви, хора, с перо във ръка
стих, подир стих и всичко у мен.
А то е от ГОСПОДА, Той го твори,
аз само пописах по белия стих,
душата ми цяла Той покори
и тез стихове са от Господа Висш!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ПЕТЯ ГРИГОРОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...