12 sept 2006, 0:06

НЕ Е ОТ МЕН

  Poesía
882 0 4

Събуждам се - около сумрак, покой,
аз вярвам в Теб, Боже, и зная, че бдиш,
над своите чада, а те са безброй,
но само добрите с добро ще дариш.
Добра ли съм аз, добра ли ще съм -
земята гъмжи от скверни души,
очи не затварям - не идва ми сън. . .
сърце проговаря: "Вземи попиши!"
Перото си вземам. . . сега накъде,
и как да опиша туй, що ме гнети,
а искам да пиша добри стихове
и думи римични - от мен по-добри.
Творя и размислям, не спирам - така
в самотната стая пробужда се ден,
дарявам ви, хора, с перо във ръка
стих, подир стих и всичко у мен.
А то е от ГОСПОДА, Той го твори,
аз само пописах по белия стих,
душата ми цяла Той покори
и тез стихове са от Господа Висш!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ПЕТЯ ГРИГОРОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....