12.09.2006 г., 0:06

НЕ Е ОТ МЕН

879 0 4

Събуждам се - около сумрак, покой,
аз вярвам в Теб, Боже, и зная, че бдиш,
над своите чада, а те са безброй,
но само добрите с добро ще дариш.
Добра ли съм аз, добра ли ще съм -
земята гъмжи от скверни души,
очи не затварям - не идва ми сън. . .
сърце проговаря: "Вземи попиши!"
Перото си вземам. . . сега накъде,
и как да опиша туй, що ме гнети,
а искам да пиша добри стихове
и думи римични - от мен по-добри.
Творя и размислям, не спирам - така
в самотната стая пробужда се ден,
дарявам ви, хора, с перо във ръка
стих, подир стих и всичко у мен.
А то е от ГОСПОДА, Той го твори,
аз само пописах по белия стих,
душата ми цяла Той покори
и тез стихове са от Господа Висш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ПЕТЯ ГРИГОРОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...