Не е сън

6 янв. 2017 г., 18:42

Поэзия » Любовная

340 1 1

Не е сън

Не знам защо, но снощи, пак

ми се наложи да будувам.

А си мечтах, щом легна, как

да те сънувам и сънувам.

Поел ме в двете си ръце,

до мене, ти ритмично дишаш.

Допрял в косите ми лице,

ти спиш и тихичко въздишаш.

Е, как, кажи ми, да заспя?

Ти като бебе си ме гушнал.

И този миг, аз да проспя

и свита в теб, да го пропусна?