Не е сън
Не знам защо, но снощи, пак
ми се наложи да будувам.
А си мечтах, щом легна, как
да те сънувам и сънувам.
Поел ме в двете си ръце,
до мене, ти ритмично дишаш.
Допрял в косите ми лице,
ти спиш и тихичко въздишаш.
Е, как, кажи ми, да заспя?
Ти като бебе си ме гушнал.
И този миг, аз да проспя
и свита в теб, да го пропусна?
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
