Не е сън
Не е сън
Не знам защо, но снощи, пак
ми се наложи да будувам.
А си мечтах, щом легна, как
да те сънувам и сънувам.
Поел ме в двете си ръце,
до мене, ти ритмично дишаш.
Допрял в косите ми лице,
ти спиш и тихичко въздишаш.
Е, как, кажи ми, да заспя?
Ти като бебе си ме гушнал.
И този миг, аз да проспя
и свита в теб, да го пропусна?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени
