28 дек. 2020 г., 08:48

Не е виновен камъкът

1.5K 11 25

 

За камъка - приятел или враг,

в основите на дом полегнал кротко,

или пък сграбчен от ядосана ръка

готов да къса нишки от живота.

 

За грешника - тъй както за мъртвец

ни хубаво, ни нищо - само гняв.

Разпръскван като сняг върху поле

без дума за добрите му дела…

 

В съдебната палитра на гнева

битуват само бялото и черното.

Но който вече е избрал страна

е склонен да осъжда без проверка.

 

И лесно е ръката да замахне

закана в камък без вина се крие.

А по дланта на грешника еднакви-

лежат и също се пресичат линии.

 

На разума, живота, на сърцето…

Кой има право днес да ги изтрие?

Не е виновен камъкът… Ръцете

със грях, греха едва ли ще отмият…

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дочка Василева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

3 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...