28 дек. 2020 г., 08:48

Не е виновен камъкът

1.5K 11 25

 

За камъка - приятел или враг,

в основите на дом полегнал кротко,

или пък сграбчен от ядосана ръка

готов да къса нишки от живота.

 

За грешника - тъй както за мъртвец

ни хубаво, ни нищо - само гняв.

Разпръскван като сняг върху поле

без дума за добрите му дела…

 

В съдебната палитра на гнева

битуват само бялото и черното.

Но който вече е избрал страна

е склонен да осъжда без проверка.

 

И лесно е ръката да замахне

закана в камък без вина се крие.

А по дланта на грешника еднакви-

лежат и също се пресичат линии.

 

На разума, живота, на сърцето…

Кой има право днес да ги изтрие?

Не е виновен камъкът… Ръцете

със грях, греха едва ли ще отмият…

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дочка Василева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

3 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...