Не е виновен камъкът
За камъка - приятел или враг,
в основите на дом полегнал кротко,
или пък сграбчен от ядосана ръка
готов да къса нишки от живота.
За грешника - тъй както за мъртвец
ни хубаво, ни нищо - само гняв.
Разпръскван като сняг върху поле
без дума за добрите му дела…
В съдебната палитра на гнева
битуват само бялото и черното.
Но който вече е избрал страна
е склонен да осъжда без проверка.
И лесно е ръката да замахне
закана в камък без вина се крие.
А по дланта на грешника еднакви-
лежат и също се пресичат линии.
На разума, живота, на сърцето…
Кой има право днес да ги изтрие?
Не е виновен камъкът… Ръцете
със грях, греха едва ли ще отмият…
© Дочка Василева All rights reserved.
