27 февр. 2008 г., 20:11

Не харесвам, не разбирам, не искам!

1.1K 0 1
 

Не харесвам вечерта смълчана

призраци стари, когато ражда,

лампите тъй студено като греят длани -

празни, клети, без любов проклети...

 

Не разбирам тия пусти лица,

дето все гледат през огледала

и ровят в калта „измамени",

сърце си търсят, ей, аз давам им

 

тоя въглен, що сама избрах си,

посивя от мъка, натежа ми,

любов безмерна не щя да остави...

 

12. I. 2008

Цикъл 5

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кера Господинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...