Не харесвам вечерта смълчана
призраци стари, когато ражда,
лампите тъй студено като греят длани -
празни, клети, без любов проклети...
Не разбирам тия пусти лица,
дето все гледат през огледала
и ровят в калта „измамени",
сърце си търсят, ей, аз давам им
тоя въглен, що сама избрах си,
посивя от мъка, натежа ми,
любов безмерна не щя да остави...
12. I. 2008
Цикъл 5
© Кера Господинова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
