Не харесвам вечерта смълчана
призраци стари, когато ражда,
лампите тъй студено като греят длани -
празни, клети, без любов проклети...
Не разбирам тия пусти лица,
дето все гледат през огледала
и ровят в калта „измамени",
сърце си търсят, ей, аз давам им
тоя въглен, що сама избрах си,
посивя от мъка, натежа ми,
любов безмерна не щя да остави...
12. I. 2008
Цикъл 5
© Кера Господинова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
