23 авг. 2021 г., 07:47

Не и на Земята

662 3 4

Може би аз съм глупав мечтател, 

който копнее за невъзможни неща.

Все искам да посетя места

недостижими за човешката ръка.

 

Може би съм изгубен писател.

Вечер излизам и гледам към звездите.

Оставам там за да създам още един свят

за душите, които не спят.

 

 

Или може би не съм от тук,

дошла за малко при хората на гости.

А докато дойде време да си вървя -

с  приказки ще ги разхождам из световете. 

 

 

Някой ден, може би, ще разбера

отговорите, които желая.

А дотогава ще продължа да мечтая,

за един живот, но не и на Земята.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чалъкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Нали? Благодаря, Стойчо!

    Радвам се, че ме разбираш, Акеми...
  • Прекрасно желание!
  • Познато...
  • Всеки има своя истина и разбиране за животът. Затова сме различни. Ценя мнението ти. Склонна съм да се съглася с теб и все пак - да имам друго мнение по въпроса, което бих го запазила само за себе си.
    Затова създавам тези светове.
    Благодаря, Ив.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....