23.08.2021 г., 7:47

Не и на Земята

661 3 4

Може би аз съм глупав мечтател, 

който копнее за невъзможни неща.

Все искам да посетя места

недостижими за човешката ръка.

 

Може би съм изгубен писател.

Вечер излизам и гледам към звездите.

Оставам там за да създам още един свят

за душите, които не спят.

 

 

Или може би не съм от тук,

дошла за малко при хората на гости.

А докато дойде време да си вървя -

с  приказки ще ги разхождам из световете. 

 

 

Някой ден, може би, ще разбера

отговорите, които желая.

А дотогава ще продължа да мечтая,

за един живот, но не и на Земята.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чалъкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Нали? Благодаря, Стойчо!

    Радвам се, че ме разбираш, Акеми...
  • Прекрасно желание!
  • Познато...
  • Всеки има своя истина и разбиране за животът. Затова сме различни. Ценя мнението ти. Склонна съм да се съглася с теб и все пак - да имам друго мнение по въпроса, което бих го запазила само за себе си.
    Затова създавам тези светове.
    Благодаря, Ив.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...