Може би аз съм глупав мечтател,
който копнее за невъзможни неща.
Все искам да посетя места
недостижими за човешката ръка.
Може би съм изгубен писател.
Вечер излизам и гледам към звездите.
Оставам там за да създам още един свят
за душите, които не спят.
Или може би не съм от тук,
дошла за малко при хората на гости.
А докато дойде време да си вървя -
с приказки ще ги разхождам из световете.
Някой ден, може би, ще разбера
отговорите, които желая.
А дотогава ще продължа да мечтая,
за един живот, но не и на Земята.
© Нина Чалъкова Всички права запазени
Радвам се, че ме разбираш, Акеми...