Не идвай ако няма да останеш!
Не идвай пак в тъгата на покоя ми!
Защо дълбаеш в моята душа?
Изплаках те в илюзии, че моя си
и истинска си, колкото лъжа...
Недей да ме докосваш без усещане!
Копнежът по-боли от кръвна рана,
ръцете ми, че твоите не срещат,
защо са ми надежди щом те няма?
И скрила се зад гръдната ми кост,
дълбоко, чак до дъно на забравата.
До пепел изгорила всички мо̀стове,
очите ми във мъка да се давят...
Не идвай ако няма да останеш!
Напълних се без теб със празнота.
Умирал съм без Господ да ме кани
и раждах се до тебе да умра...
Стихопат.
Danny Diester
11.09.2021
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Антонов Все права защищены
