13 нояб. 2008 г., 15:18

Не искам да страдам!

1.4K 0 1
 

Дълго бях  сама...
Дълго не исках да повярвам в любовта!
Затворила бях очите си за красивите неща.
Затворила бях сърцето си за нежността.
Исках да избягам, да се скрия...
Не исках да чувам, не исках да виждам.
Мислите ми се рееха в празно пространство.
Чувствата ми... прилежно скътани зад тежка врата.
Надежда?! Съществува  ли тя?
Страх  дълбоко в мен се таи.
Страх  да обичам отново...

страх от неканени сълзи.
Болка в мен се обажда...
Болка от все още прясната рана.
Не искам да страдам!
Достатъчно сълзи пролях,

достатъчно думи за сбогом редях.
А ти?
Ти си само спомен, спомен... който тежи!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Трифонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много добро!!! Но страданието от части си го причиняваме сами...

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...