Nov 13, 2008, 3:18 PM

Не искам да страдам!

Poetry » Love

1.4K 0 1

Дълго бях сама...
Дълго не исках да повярвам в любовта!
Затворила бях очите си за красивите неща.
Затворила бях сърцето си за нежността.
Исках да избягам, да се скрия...
Не исках да чувам, не исках да виждам.
Мислите ми се рееха в празно пространство.
Чувствата ми... прилежно скътани зад тежка врата.
Надежда?! Съществува ли тя?
Страх дълбоко в мен се таи.
Страх да обичам отново...

страх от неканени сълзи.
Болка в мен се обажда...
Болка от все още прясната рана.
Не искам да страдам!
Достатъчно сълзи пролях,

достатъчно думи за сбогом редях.
А ти?
Ти си само спомен, спомен... който тежи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

fitipalti (Евита)

Много добро!!! Но страданието от части си го причиняваме сами...

2008-11-13T15:25:37+02:00

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0