Nov 13, 2008, 3:18 PM

Не искам да страдам!

  Poetry » Love
1.4K 0 1
 

Дълго бях  сама...
Дълго не исках да повярвам в любовта!
Затворила бях очите си за красивите неща.
Затворила бях сърцето си за нежността.
Исках да избягам, да се скрия...
Не исках да чувам, не исках да виждам.
Мислите ми се рееха в празно пространство.
Чувствата ми... прилежно скътани зад тежка врата.
Надежда?! Съществува  ли тя?
Страх  дълбоко в мен се таи.
Страх  да обичам отново...

страх от неканени сълзи.
Болка в мен се обажда...
Болка от все още прясната рана.
Не искам да страдам!
Достатъчно сълзи пролях,

достатъчно думи за сбогом редях.
А ти?
Ти си само спомен, спомен... който тежи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Трифонова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много добро!!! Но страданието от части си го причиняваме сами...

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...