26 апр. 2009 г., 17:28

Не искам да вярвам

653 0 2

Не искам да вярвам

 

 

 

 

Не искам да вярвам на хорските думи,

на тез безпощадни, жестоки езици.

Наобиколили са ме сякаш чуми

и една по една ми удрят пестници.

 


Не искам да вярвам, че лъжеш отдавна,

че хвърлял си пясък в очите ми слепи.

Как силно, помниш ли, ме зарадва,

като каза, че ще ме обичаш во веки?

 


Не искам да вярвам, че всичко ще свърши

и можем да живеем разделени.

Никога не можем да си бъдем чужди,

щом веднъж сърцата ни са споделени.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефка Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...