Не искам да вярвам
Не искам да вярвам на хорските думи,
на тез безпощадни, жестоки езици.
Наобиколили са ме сякаш чуми
и една по една ми удрят пестници.
Не искам да вярвам, че лъжеш отдавна,
че хвърлял си пясък в очите ми слепи.
Как силно, помниш ли, ме зарадва,
като каза, че ще ме обичаш во веки?
Не искам да вярвам, че всичко ще свърши
и можем да живеем разделени.
Никога не можем да си бъдем чужди,
щом веднъж сърцата ни са споделени.
© Стефка Георгиева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
