Не искам да вярвам
Не искам да вярвам
Не искам да вярвам на хорските думи,
на тез безпощадни, жестоки езици.
Наобиколили са ме сякаш чуми
и една по една ми удрят пестници.
Не искам да вярвам, че лъжеш отдавна,
че хвърлял си пясък в очите ми слепи.
Как силно, помниш ли, ме зарадва,
като каза, че ще ме обичаш во веки?
Не искам да вярвам, че всичко ще свърши
и можем да живеем разделени.
Никога не можем да си бъдем чужди,
щом веднъж сърцата ни са споделени.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефка Георгиева Всички права запазени
