Sarabi (Джулиана Кашон)
97 140
13 нояб. 2009 г., 13:21

Не искам нищо, стига ми дъжда 

  Поэзия
578 0 9

 

И при мене – есенен дъжд,

тих, капризен и някак ронлив,

по перваза пързалят се гълъби,

тропат с човки по свода мъглив.

Цветята разпъват чадъри,

сгушени, търсят си корени,

небето отгоре глухо ръмжи,

а небесните порти - отворени.

Глуха песен пробива нощта,

трепка сребърна обица в здрача,

от небето лилаво политат звезди -

кой излъга, че мога да плача ?

Аз май съм тенекиено петле,

ловящо тъжни зимни звуци.

Една сълза в окото ми расте

и тъжно скача в старите олуци.

А миглите ми – странно сухи,

бледнеят като сребърни спирали.

Не чакам нищо, тази нощ приех

искрици от небесни магистрали...

 

© Джулиана Кашон Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??