Nov 13, 2009, 1:21 PM

Не искам нищо, стига ми дъжда 

  Poetry
630 0 9
И при мене – есенен дъжд,
тих, капризен и някак ронлив,
по перваза пързалят се гълъби,
тропат с човки по свода мъглив.
Цветята разпъват чадъри,
сгушени, търсят си корени,
небето отгоре глухо ръмжи,
а небесните порти - отворени.
Глуха песен пробива нощта,
трепка сребърна обица в здрача,
от небето лилаво политат звезди -
кой излъга, че мога да плача ? ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Джулиана Кашон All rights reserved.

Random works
: ??:??