Не ме видя

25 сент. 2010 г., 18:46

Поэзия » Любовная

708 0 3

НЕ МЕ ВИДЯ

Не ме видя,

за първи път не ме видя –

подмина ме наблизо.

Не беше надалече -

тъй както бързи влакове

пропускат малки гари,

или пък кораби,

минавайки край остров,

не чуват , че от там ги викат.

Не ме видя,

или - не пожела да ме погледнеш?

Като врата, захлопната от вятъра

и счупила стъклата на очите си.

Като вълна, разбита във скалите

разкъсана на милиони пръски –

останали нечути – викащи.

Не ме видя.

Та как, за бога, да ме видиш,

със теб не се познаваме - ОТ ВЧЕРА...

Не ме видя.

Ти пожела да си отидеш,

изглежда поглед друг ще ме намери...

sunffloers (Галя Мяховска)

2010-09-25T20:02:36+03:00

Поздрави за хубавия стих!
Rondissima (Соня Емануилова)

2010-09-25T19:14:46+03:00

Ще!!!...
Поздрав за стиха!
doreto66 (Дора Павлова)

2010-09-25T18:47:09+03:00

Не беше късно. Но не ме видя.
Или не искаше – така и не разбрах.
Не бе ти нужен повече живот.

Въжето беше си отгледал. Сам.