Не ме видя
НЕ МЕ ВИДЯ
Не ме видя,
за първи път не ме видя –
подмина ме наблизо.
Не беше надалече -
тъй както бързи влакове
пропускат малки гари,
или пък кораби,
минавайки край остров,
не чуват , че от там ги викат.
Не ме видя,
или - не пожела да ме погледнеш?
Като врата, захлопната от вятъра
и счупила стъклата на очите си.
Като вълна, разбита във скалите
разкъсана на милиони пръски –
останали нечути – викащи.
Не ме видя.
Та как, за бога, да ме видиш,
със теб не се познаваме - ОТ ВЧЕРА...
Не ме видя.
Ти пожела да си отидеш,
изглежда поглед друг ще ме намери...
© Валентин Иванов All rights reserved.
