12 сент. 2024 г., 15:58

Не ми пука!

676 1 2

Ей тъй по света си крача-

любувам се на туй-онуй.

Някой и да ме закача

го пращам чак към Козлодуй.

 

Във мечтите си съм сам,

макар да други ме обграждат.

Не ги отразявам грам,

колкото и да досаждат.

 

Съвети ме обливат всеки ден

какъв да бъда и какъв да не.

Но, с моят си инстинкт вроден

отбягвам всяко диване.

 

Тоз бил доцент, а онзи пък- професор.

Във областта си- баш светило.

За мен , обаче е  агресор,

дрон,устремен към моето хвърчило.

 

Живейте си живота, драги!

Аз ще летя, където си поискам.

Не спират ме ни думи, ни тояги,

съдбата си щом във ръцете стискам!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Янков Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

13 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...