Ей тъй по света си крача-
любувам се на туй-онуй.
Някой и да ме закача
го пращам чак към Козлодуй.
Във мечтите си съм сам,
макар да други ме обграждат.
Не ги отразявам грам,
колкото и да досаждат.
Съвети ме обливат всеки ден
какъв да бъда и какъв да не.
Но, с моят си инстинкт вроден
отбягвам всяко диване.
Тоз бил доцент, а онзи пък- професор.
Във областта си- баш светило.
За мен , обаче е агресор,
дрон,устремен към моето хвърчило.
Живейте си живота, драги!
Аз ще летя, където си поискам.
Не спират ме ни думи, ни тояги,
съдбата си щом във ръцете стискам!
© Георги Янков Все права защищены