12.09.2024 г., 15:58

Не ми пука!

661 1 2

Ей тъй по света си крача-

любувам се на туй-онуй.

Някой и да ме закача

го пращам чак към Козлодуй.

 

Във мечтите си съм сам,

макар да други ме обграждат.

Не ги отразявам грам,

колкото и да досаждат.

 

Съвети ме обливат всеки ден

какъв да бъда и какъв да не.

Но, с моят си инстинкт вроден

отбягвам всяко диване.

 

Тоз бил доцент, а онзи пък- професор.

Във областта си- баш светило.

За мен , обаче е  агресор,

дрон,устремен към моето хвърчило.

 

Живейте си живота, драги!

Аз ще летя, където си поискам.

Не спират ме ни думи, ни тояги,

съдбата си щом във ръцете стискам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Янков Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

13 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...