Sep 12, 2024, 3:58 PM

Не ми пука!

  Poetry » Civic
663 1 2

Ей тъй по света си крача-

любувам се на туй-онуй.

Някой и да ме закача

го пращам чак към Козлодуй.

 

Във мечтите си съм сам,

макар да други ме обграждат.

Не ги отразявам грам,

колкото и да досаждат.

 

Съвети ме обливат всеки ден

какъв да бъда и какъв да не.

Но, с моят си инстинкт вроден

отбягвам всяко диване.

 

Тоз бил доцент, а онзи пък- професор.

Във областта си- баш светило.

За мен , обаче е  агресор,

дрон,устремен към моето хвърчило.

 

Живейте си живота, драги!

Аз ще летя, където си поискам.

Не спират ме ни думи, ни тояги,

съдбата си щом във ръцете стискам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Янков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...