Не ми се пише
Не ми се пише,
вдишвам огъня на лятото,
очите ми се слепват от праха
на градските пейзажи,
подритвам се безчувствено към ъгъла,
зад който няма да се сблъскам с никой...
След всички сблъсъци
и мними срещи,
след всички настроения
си тръгвам и от себе си,
поглеждам към живота си сънливо -
изгубих се преди от предоверие,
сега опитвам да си върна живото,
останало ли е из вените...
Не ми се пише,
вече не намирам
значение да изразявам себе си...
вдишвам огъня на лятото,
очите ми се слепват от праха
на градските пейзажи,
подритвам се безчувствено към ъгъла,
зад който няма да се сблъскам с никой...
След всички сблъсъци
и мними срещи,
след всички настроения
си тръгвам и от себе си,
поглеждам към живота си сънливо -
изгубих се преди от предоверие,
сега опитвам да си върна живото,
останало ли е из вените...
Не ми се пише,
вече не намирам
значение да изразявам себе си...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теодора Бориславова Все права защищены
