Не ми се пише
Не ми се пише,
вдишвам огъня на лятото,
очите ми се слепват от праха
на градските пейзажи,
подритвам се безчувствено към ъгъла,
зад който няма да се сблъскам с никой...
След всички сблъсъци
и мними срещи,
след всички настроения
си тръгвам и от себе си,
поглеждам към живота си сънливо -
изгубих се преди от предоверие,
сега опитвам да си върна живото,
останало ли е из вените...
Не ми се пише,
вече не намирам
значение да изразявам себе си...
вдишвам огъня на лятото,
очите ми се слепват от праха
на градските пейзажи,
подритвам се безчувствено към ъгъла,
зад който няма да се сблъскам с никой...
След всички сблъсъци
и мними срещи,
след всички настроения
си тръгвам и от себе си,
поглеждам към живота си сънливо -
изгубих се преди от предоверие,
сега опитвам да си върна живото,
останало ли е из вените...
Не ми се пише,
вече не намирам
значение да изразявам себе си...
© Теодора Бориславова All rights reserved.
