Слушам пак една и съща песен,
толкова е тъжна, напомня ми за теб.
Сълзите ми сами се стичат,
по тъжното, измъчено лице!
Защо не мога да забравя,
ръцете ти, целувките, смеха?
Защо във сънищата ме изгарят,
очите ти - огънят във моята душа?
Сърцето ми се свива отмаляло,
душата ми - разкъсана на две,
и пак онази тъжна песен,
която връща ме при теб!