Feb 25, 2008, 7:29 AM

"Не мога да забравя"

  Poetry » Love
987 0 4
Слушам пак една и съща песен,
толкова е тъжна, напомня ми за теб.
Сълзите ми сами се стичат,
по тъжното, измъчено лице!

Защо не мога да забравя,
ръцете ти, целувките, смеха?
Защо във сънищата ме изгарят,
очите ти - огънят във моята душа?

Сърцето ми се свива отмаляло,
душата ми - разкъсана на две,
и пак онази тъжна песен,
която връща ме при теб!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...