Feb 25, 2008, 7:29 AM

"Не мога да забравя"

  Poetry » Love
991 0 4
Слушам пак една и съща песен,
толкова е тъжна, напомня ми за теб.
Сълзите ми сами се стичат,
по тъжното, измъчено лице!

Защо не мога да забравя,
ръцете ти, целувките, смеха?
Защо във сънищата ме изгарят,
очите ти - огънят във моята душа?

Сърцето ми се свива отмаляло,
душата ми - разкъсана на две,
и пак онази тъжна песен,
която връща ме при теб!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...