31 авг. 2007 г., 17:55

Не можем лентата да връщаме назад

Поэзия

715 0 16

По залез, някъде по пясъчния бряг
едно момиче стъпва босоного.
В тишина загърбило е своя свят,
на спомени отдадено. Не може

да върне времето, изтеклото, назад.
И в миналото още си живее -
стаило във сърцето, на дълбоко,
болката и мъката си... с обичта,

разбивайки последната илюзия,
че сринат не е нежният му свят,
че може да си върне пак любимия
и двама заедно мечти да изградят.

Уви, безсилен всеки пред Живота е -
един е филма, но от много серии.
Не можем лентата да връщаме назад -
с въздишка крачим към дома... САМИ.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

MiMiT0 (Милена Енева)

Прекрасно стихотворение. Много красиво. Браво!

2007-12-15T15:06:45+02:00
Ена (Елена Гоцева)

Истински красиво ! Щастието може и да е илюзорно, но болката е винаги истинска ...И красотата в тази болка винаги е истинска ...Прекрасно, Петя, прекрасно !!!

2007-11-14T21:00:08+02:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Благодаря ви! Много сте мили!
И наистина ме стоплиха словата ви!
Прегръщам ви!

2007-09-16T01:38:31+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Понякога ,мила Петинка и на мене ми се струва, че съм самотна скитница на земята, но повечето време някой здраво ни държи за ръката.Аз вече съм се хванала за твоята ръчичка и ще бъдем заедно в тъгата.Виждам, че вече се смееш, гушкам те и те целувам с обич.

2007-09-15T10:58:23+03:00
vu (Веселина Узунова)

Да!Много,много жалко !А на мен,така ми се иска...
Всеки ден,от три години си задавам въпроса :
"Защо,животът не е филм,
лентата назад да може да се връща
и да си го пускам
от там,където ми харесва ?"

2007-09-03T10:42:55+03:00