Aug 31, 2007, 5:55 PM

Не можем лентата да връщаме назад 

  Poetry
635 0 16
По залез, някъде по пясъчния бряг
едно момиче стъпва босоного.
В тишина загърбило е своя свят,
на спомени отдадено. Не може
да върне времето, изтеклото, назад.
И в миналото още си живее -
стаило във сърцето, на дълбоко,
болката и мъката си... с обичта,
разбивайки последната илюзия,
че сринат не е нежният му свят,
че може да си върне пак любимия
и двама заедно мечти да изградят. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Кръстева All rights reserved.

Random works
: ??:??