Aug 31, 2007, 5:55 PM

Не можем лентата да връщаме назад

  Poetry
712 0 16

По залез, някъде по пясъчния бряг
едно момиче стъпва босоного.
В тишина загърбило е своя свят,
на спомени отдадено. Не може


да върне времето, изтеклото, назад.
И в миналото още си живее -
стаило във сърцето, на дълбоко,
болката и мъката си... с обичта,


разбивайки последната илюзия,
че сринат не е нежният му свят,
че може да си върне пак любимия
и двама заедно мечти да изградят.


Уви, безсилен всеки пред Живота е -
един е филма, но от много серии.
Не можем лентата да връщаме назад -
с въздишка крачим към дома... САМИ.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Кръстева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасно стихотворение. Много красиво. Браво!
  • Истински красиво ! Щастието може и да е илюзорно, но болката е винаги истинска ...И красотата в тази болка винаги е истинска ...Прекрасно, Петя, прекрасно !!!
  • Благодаря ви! Много сте мили!
    И наистина ме стоплиха словата ви!
    Прегръщам ви!
  • Понякога ,мила Петинка и на мене ми се струва, че съм самотна скитница на земята, но повечето време някой здраво ни държи за ръката.Аз вече съм се хванала за твоята ръчичка и ще бъдем заедно в тъгата.Виждам, че вече се смееш, гушкам те и те целувам с обич.
  • Да!Много,много жалко !А на мен,така ми се иска...
    Всеки ден,от три години си задавам въпроса :
    "Защо,животът не е филм,
    лентата назад да може да се връща
    и да си го пускам
    от там,където ми харесва ?"

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....