10 янв. 2009 г., 11:09

Не притворно 

  Поэзия » Гражданская
643 0 15

Хубава е собствената ми градина,

празнично ме мами - да премина

всеки божи ден и в нея да надиплям

сага в живи стонове на самодива.

Живи и пулсиращи, във тях се сгушвам,

вдишвам необятност с топлите им устни

и с въздишка след въздишка ще целувам

в тъмното тяхната посока нужна

на частиците невидими с  моето име...

Стонове - сол за земята, сляпа, зрима,

с рай и ад ме засипете, без притворство,

аз мило ще пристъпя -  миротворно...

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??