10.01.2009 г., 11:09 ч.

Не притворно 

  Поезия » Гражданска
582 0 15

Хубава е собствената ми градина,

празнично ме мами - да премина

всеки божи ден и в нея да надиплям

сага в живи стонове на самодива.

Живи и пулсиращи, във тях се сгушвам,

вдишвам необятност с топлите им устни

и с въздишка след въздишка ще целувам

в тъмното тяхната посока нужна

на частиците невидими с  моето име...

Стонове - сол за земята, сляпа, зрима,

с рай и ад ме засипете, без притворство,

аз мило ще пристъпя -  миротворно...

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??