Jan 10, 2009, 11:09 AM

Не притворно 

  Poetry » Civilian
646 0 15

Хубава е собствената ми градина,

празнично ме мами - да премина

всеки божи ден и в нея да надиплям

сага в живи стонове на самодива.

Живи и пулсиращи, във тях се сгушвам,

вдишвам необятност с топлите им устни

и с въздишка след въздишка ще целувам

в тъмното тяхната посока нужна

на частиците невидими с  моето име...

Стонове - сол за земята, сляпа, зрима,

с рай и ад ме засипете, без притворство,

аз мило ще пристъпя -  миротворно...

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??