10 ene 2009, 11:09

Не притворно 

  Poesía » Civil
644 0 15

Хубава е собствената ми градина,

празнично ме мами - да премина

всеки божи ден и в нея да надиплям

сага в живи стонове на самодива.

Живи и пулсиращи, във тях се сгушвам,

вдишвам необятност с топлите им устни

и с въздишка след въздишка ще целувам

в тъмното тяхната посока нужна

на частиците невидими с  моето име...

Стонове - сол за земята, сляпа, зрима,

с рай и ад ме засипете, без притворство,

аз мило ще пристъпя -  миротворно...

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??