Не си ли виждал
Живота си по тебе пропилях
и стена днес като ранена птица.
Виновна съм, че с тебе бях,
но не и за това, че те обичах.
Не си ли гледал цвете как разпуква,
не знаеш ли на дивото вкуса,
не си ли виждал вятър да препуска -
слепец ще си останеш до смъртта.
и стена днес като ранена птица.
Виновна съм, че с тебе бях,
но не и за това, че те обичах.
Не си ли гледал цвете как разпуква,
не знаеш ли на дивото вкуса,
не си ли виждал вятър да препуска -
слепец ще си останеш до смъртта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Геновева Симеонова Все права защищены
