Не си ли виждал
Живота си по тебе пропилях
и стена днес като ранена птица.
Виновна съм, че с тебе бях,
но не и за това, че те обичах.
Не си ли гледал цвете как разпуква,
не знаеш ли на дивото вкуса,
не си ли виждал вятър да препуска -
слепец ще си останеш до смъртта.
и стена днес като ранена птица.
Виновна съм, че с тебе бях,
но не и за това, че те обичах.
Не си ли гледал цвете как разпуква,
не знаеш ли на дивото вкуса,
не си ли виждал вятър да препуска -
слепец ще си останеш до смъртта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
