7 февр. 2009 г., 08:29

Не станахме ли много боговете?!

701 0 7
Да бих била икона...
С усмивката на Мона Лиза.
Хм, но нещо ме пропуска,
може би е... римата?


Да бих била Мадоната със младенеца,
"светица" със душа на непукистка?!
Да бих била... но все на опаки се кръстя...
И вярвам в своя Бог, прикрит отвътре.


Някой ще си каже - атеистка.
А кой е вярващия, моля?!
И вярва във какво? Не станахме ли
много боговете?!


И кой през ситото ще ни отсей?
Нали езичници сме по сърце...
Заставаме пред Бога убедени,
за грешките си пак да сме простени.


Напуснем ли обаче храма,
потъваме... като в бездънна яма.
И пак повтаряме отново и отново
все същите, човешки грешки.


Защото... следваме си "нашите"  закони,
и ни за миг не се замисляме
какво ни е научил Господ.
Че ни е дал изконно право

единствено... да сме му гости.

Да дишаме и да ни има
като частици само от природата.
А ний! - нали сме си "велики",
единствено създадени да я рушим...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...