7.02.2009 г., 8:29

Не станахме ли много боговете?!

704 0 7
Да бих била икона...
С усмивката на Мона Лиза.
Хм, но нещо ме пропуска,
може би е... римата?


Да бих била Мадоната със младенеца,
"светица" със душа на непукистка?!
Да бих била... но все на опаки се кръстя...
И вярвам в своя Бог, прикрит отвътре.


Някой ще си каже - атеистка.
А кой е вярващия, моля?!
И вярва във какво? Не станахме ли
много боговете?!


И кой през ситото ще ни отсей?
Нали езичници сме по сърце...
Заставаме пред Бога убедени,
за грешките си пак да сме простени.


Напуснем ли обаче храма,
потъваме... като в бездънна яма.
И пак повтаряме отново и отново
все същите, човешки грешки.


Защото... следваме си "нашите"  закони,
и ни за миг не се замисляме
какво ни е научил Господ.
Че ни е дал изконно право

единствено... да сме му гости.

Да дишаме и да ни има
като частици само от природата.
А ний! - нали сме си "велики",
единствено създадени да я рушим...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...