7 feb 2009, 8:29

Не станахме ли много боговете?!

  Poesía
708 0 7
Да бих била икона...
С усмивката на Мона Лиза.
Хм, но нещо ме пропуска,
може би е... римата?


Да бих била Мадоната със младенеца,
"светица" със душа на непукистка?!
Да бих била... но все на опаки се кръстя...
И вярвам в своя Бог, прикрит отвътре.


Някой ще си каже - атеистка.
А кой е вярващия, моля?!
И вярва във какво? Не станахме ли
много боговете?!


И кой през ситото ще ни отсей?
Нали езичници сме по сърце...
Заставаме пред Бога убедени,
за грешките си пак да сме простени.


Напуснем ли обаче храма,
потъваме... като в бездънна яма.
И пак повтаряме отново и отново
все същите, човешки грешки.


Защото... следваме си "нашите"  закони,
и ни за миг не се замисляме
какво ни е научил Господ.
Че ни е дал изконно право

единствено... да сме му гости.

Да дишаме и да ни има
като частици само от природата.
А ний! - нали сме си "велики",
единствено създадени да я рушим...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...