Не станахме ли много боговете?!
Да бих била икона...
С усмивката на Мона Лиза.
Хм, но нещо ме пропуска,
може би е... римата?
Да бих била Мадоната със младенеца,
"светица" със душа на непукистка?!
Да бих била... но все на опаки се кръстя...
И вярвам в своя Бог, прикрит отвътре.
Някой ще си каже - атеистка.
А кой е вярващия, моля?!
И вярва във какво? Не станахме ли
много боговете?!
И кой през ситото ще ни отсей?
Нали езичници сме по сърце...
Заставаме пред Бога убедени,
за грешките си пак да сме простени.
Напуснем ли обаче храма,
потъваме... като в бездънна яма.
И пак повтаряме отново и отново
все същите, човешки грешки.
Защото... следваме си "нашите" закони,
и ни за миг не се замисляме
какво ни е научил Господ.
Че ни е дал изконно право
единствено... да сме му гости.
Да дишаме и да ни има
като частици само от природата.
А ний! - нали сме си "велики",
единствено създадени да я рушим...
С усмивката на Мона Лиза.
Хм, но нещо ме пропуска,
може би е... римата?
Да бих била Мадоната със младенеца,
"светица" със душа на непукистка?!
Да бих била... но все на опаки се кръстя...
И вярвам в своя Бог, прикрит отвътре.
Някой ще си каже - атеистка.
А кой е вярващия, моля?!
И вярва във какво? Не станахме ли
много боговете?!
И кой през ситото ще ни отсей?
Нали езичници сме по сърце...
Заставаме пред Бога убедени,
за грешките си пак да сме простени.
Напуснем ли обаче храма,
потъваме... като в бездънна яма.
И пак повтаряме отново и отново
все същите, човешки грешки.
Защото... следваме си "нашите" закони,
и ни за миг не се замисляме
какво ни е научил Господ.
Че ни е дал изконно право
единствено... да сме му гости.
Да дишаме и да ни има
като частици само от природата.
А ний! - нали сме си "велики",
единствено създадени да я рушим...
© Нели All rights reserved.
